Еньовден

Еньовден е. Тръгнали сме на разходка в парка. Ще потърсим познати билки или ще научим нови. Първото правило в брането на билки  вече ни е известно  - стръкчето не се изскубва с корен, а се отрязва. Така ще запазим билката. Всички сме изненадани - окосено е и това ще ни затрудни. Вглеждаме се и ето - теснолист живовляк. Разглеждаме листата и се стараем да запомним името.  Листата на тази билка могат да се събират по всяко време. Използват се за чай при кашлица и при ужилване или ухапване на насекоми. Намираме и бял равнец. Сравнихме го с живовляка. Стрихме листата му с пръсти и усетихме миризмата. Ако искаме да откъснем стрък разбираме, че е почти невъзможно - винаги се изскубва с корен. Белият равнец също има отлични лечебни свойства. Дългата разходка ни представи още доста билки - синя жлъчка, магарешки бодил, слез, бръшлян. Бръшлянът облекчава кашлица, а синята жлъчка подобрява храносмилането. Как ли са се лекували хората в далечното минало без днешните аптеки с безброй шишенца и кутийки? Отговорът е ясен - с билки. На този ден се берат 77 билки и половина - за всички болести и за болестта без име. 

Разходката завърши с игра "На слънце, на сянка","Дърво, храст, трева" и на пързалката. "И днес си прекарах добре"- сподели Миро!