Нещо интересно

КАКВО ТРЯБВА ДА ЗНАЕМ ЗА STEM

Може би вече сте срещали термините STEM и STEAM или все още те са нови за вас? Все по-често чувате, че образованието трябва да се основава на практиката и изискванията на динамичната технологична среда? STEM е един от подходите, които могат да ви помогнат да постигнете интеграцията на теорията в практиката, да създадете среда, в която детето ще бъде свой собствен учител, изследовател и пътешественик в областите на науката.

КАКВО ОЗНАЧАВАТ ТЕРМИНИТЕ STEM И STEAM?

STEM не е нов подход. Той се развива под една или друга форма още през 90-те години на миналия век, но в последните години придобива все по-широка популярност и привлича вниманието на родители и педагози. STEM /Science, Technology, Engineering, Math/ най-общо означава Наука, Технология, Инженерство, Математика. Подходът STEM обаче е много повече от „залепване“ на понятията заедно. Това е философия на образованието, която обхваща преподавателски умения и учебни предмети по начин, който прилича на реалния живот.

Като учебна програма STEM е основана на идеята за фокусирано обучение по четирите направления – наука, технология, инженерство, математика – в интердисциплинарен и приложен подход. Вместо да се преподават четирите дисциплини като отделни и дискретни предмети, тя ги интегрира в последователна парадигма на обучение, базирана на реално приложение.

Това, което отличава STEM от традиционното образование и наука е смесената учебна среда и демонстрира на учениците как научният метод може да бъде приложен в ежедневието. STEM отчита факта, че непрекъснатия напредък на технологиите променя начина, по който децата учат, свързват се с другите и взаимодействат по между си всеки ден.

Вариант на STEM е STEAM, който включва А /Arts/ - изкуства, дизайн. Художественият дизайн и изкуствата са важна част от STEM-базираното образование, тъй като творческото мислене и разгръщането на творческите заложби са от съществено значение за развитието на иновации. Голяма част от STEM-уроците включват изграждане на модели и симулация на ситуации.

Просто казано, STEM и STEAM отразяват реалния живот.

 

ЗАЩО ДА ИЗБЕРЕМ STEM-БАЗИРАНО ОБУЧЕНИЕ?

Работните места в реалния свят са интердисциплинарни. Рядко една работа изисква само един набор от знания и умения. Представете си един архитект – той използва науката, математиката, инженерството, технологиите и изкуството в своята ежедневна работа. От тук идва и необходимостта да научим децата как различните научни дисциплини се интегрират и работят заедно. Не е необходимо да настояваме децата да запомнят случайни факти. В момента имаме неограничен достъп до толкова много факти. Когато споря с някого, мога да извадя телефона си и след секунди да имам всички факти, които са ми необходими. Образованието вече не е запаметяване на факти. Вместо това на първи план излиза необходимостта да се мисли критично и да се оценява информацията.

STEM обхваща 4-те принципа, идентифицирани като ключови в образованието на 21-ви век: творчество, сътрудничество, критично мислене и комуникация.

Най-важното е, че чрез включване на изследователски принципи и силно адаптивна рамка, която да отговаря на различните нужди на учениците, STEM помага да се насърчи любов към ученето. А най-важният подарък, който образованието трябва да даде на ученика е любов към ученето.

 

ПОЛЗИТЕ ОТ STEM ОБРАЗОВАНИЕТО

Чрез интегриране на дейностите по STEM в учебните области на децата се предоставя възможност за развитие на умения, необходими за адаптация в динамично развиваща се прагматична и технологична среда. Уменията, разработени чрез STEM им осигурява стабилна основа за успех, както в училище, така и в реалния живот. Учениците развиват ключови умения като:

Творческо мислене;

Критичен анализ;

Работа в екип;

Инициатива;

Общуване;

Математическа грамотност.

 

КОГА МОЖЕМ ДА ЗАПОЧНЕМ СЪС STEM ДЕЙНОСТИ

STEM базираното обучение може да започне в най-ранна детска възраст. Преживяванията, които децата имат в ранните си години са изключително важни. От основно значение е да се създадат възможности за учене в забавна и безопасна среда.

И колкото и сложно да звучи това – всъщност не е. Обучението чрез игра и симулиране на реални ситуации е обект на множество образователни принципи. Ключовото при STEM е, че всички обучителни дейности се базират на намирането на решение на проблеми от реалния свят и акцентира върху ученето, основано на проекти.

Най-добрият начин за възпитаване на любов към ученето е да се насърчи любопитството. От ранна възраст насърчавайте децата да задават въпроси, да изследват и да играят. Намерете техните интереси и страсти и им помогнете да ги преследват. Дори ако се променят всяка седмица, това е напълно нормално, особено за по-малките деца.

 

НЯКОИ ПРОБЛЕМИ ПРИ STEM ОБРАЗОВАНИЕТО В УЧИЛИЩЕ

Един от най-големите проблеми, които споменават учителите при въвеждане на обучение по STEM, е липсата на ресурси. Финансирането на най-новите технологии и умението как да се използват те като средство за обучение, са неща, с които учителите непрекъснато се борят.

Друга област, е системата, която се фокусира върху оценките, а не върху програма, която насърчава иновациите, творчеството, уменията за критично мислене и уменията за решаване на проблеми. Тези умения не са нещо, което може лесно да се оформи и оцени.

 

КАКВО НИ Е НЕОБХОДИМО, ЗА ДА ПРИЛОЖИМ В УРОЦИТЕ СИ STEM-ПОДХОД

На първо място е необходимо да разчупим рамката и да приемем разбирането, че обучението надхвърля рамките на училището. Да подкрепим децата в опознаването на техните интереси и таланти, да бъдем креативни в нашите уроци, като ги направим забавни и интересни, да преподаваме умения по начина, по който ще бъдат използвани в реалния свят.

В рамките на урока да осигурим на децата среда, която е възможно най-близка до реалната. Това може да бъде осъществено с осигуряването на набор от подходящи за темата материали.

Можем да използваме материали и предмети от ежедневието като накараме децата самостоятелна да осигурят това, което им е необходимо за различните проекти; да използваме налични играчки, конструктори, роботи, кукли, игри.

В момента на пазара можете да намерите комплекти, които са изцяло съобразени със STEM – преподаването. Искате ли да научите как компостирането създава енергия? Или може би имате млад електроинженер, който иска да научи повече за схемите? Или може би искате да проучите изграждането на самостоятелна екосистема?

Повече идеи за структуриране на уроци, включващи STEM-принципите на обучение и материали, които можете да използвате с тях, можете да прочетете в поредицата от няколко статии, които ще ви предложим.

https://uchitel.bg/kakvo-trjabva-da-znaem-za-stem

Как се променят децата на 6 години?

Ритъмът и етапите на развитие не винаги са еднакви за всички деца. Има обаче задължителни етапи, които категорично определят живота им. Един от тях е влизането в основното училище: 6-7 годишните деца неизбежно ще трябва да пораснат и да започнат да се чувстват големи. Затова е хубаво да си изясните какво да очаквате от тях на тази възраст

Какво се случва на тези години?

На тези години детето влиза, според психолозите, в конкретен стадий (който завършва около 12-та година), характеризиращ се с по-логична и последователна мисъл, но все още не много бърза и гъвкава. Неговото поведение започва да не се ръководи само от това, което вижда, но и от това, което си спомня или мисли, и неговата ексцентричност се понижава значително.

Според психолога Фройд на 6-7 години започва и „латентният период” (който също продължава до 12 години), в който еротичното удоволствие е замръзнало, защото преобладават релационни и формиращи фактори. На този етап се развиват приятелските отношения с индивиди от същия пол, като вниманието е насочено към дейности, които характеризират физическото развитие (училище и спорт).

Децата от тази възрастова група гледат на света с ентусиазъм и любопитство. Те прекарват все повече време вън от дома и са все по-малко зависими от семейството и все повече привлечени от външния свят. Те обаче се разкъсват между желанието да изследват и опознават и нуждата им да се чувстват в сигурност, между удоволствието да се чувстват големи и желанието да се чувстват все още малки, между желанието за независимост и комфорта някой да се грижи за тях.

Ако децата, когато са малки имат склонност да променят правилата, то около 6-тата си година те започват да разбират значението на правилата, които се налагат от възрастните. Дали поради влиянието на училището, или поради развитието на рационалност, се забелязва и промяна на цветовете в рисунките, които започват да стават по-малко ярки.

Характерът на 6-7 годишните започва да се оформя подобен на този, който ще има като възрастен.

Детето на 6 години преминава от детската градина в първи клас, където има отговорности, нови правила и методи на обучение

Какво означава постъпването в началното училище?

Нови лица и нови места, правила, много по-строги от детската градина, и отношенията с учителите, които са много по-малко емоционални и не толкова близки. Началното училище е вход към света на „големите”, защото там децата се учат да правят нови неща, стават по-независими и придобиват самочувствие и вяра в себе си. Да растат обаче означава също да поемат отговорност… В началното училище започват задачите, изпитванията, но също и стомашните болки, свързани със стреса. Не е лесно за децата да се приспособят към среда със структурирано обучение, което почти няма нищо общо с игровите методи в детската градина.

 

Много от родителите на шестгодишните виждат как децата им преживяват криза. Те ги виждат  „различни от преди” и не си обясняват едното „не” в отговор на въпроси, които са приемани обикновено  спокойно. Защо децата (най-вече несъзнателно) реагират по този начин? Може би защото се чувстват големи, но са ограничавани и третирани като все още малки, защото искат да  утвърдят присъствието си в семейството, защото искат да компенсират строгостта в училище или искат да подчертаят по този начин, че имат свой характер, различен от този на родителите си, и по този начин ги предизвикват.

Да се противопоставят на всичко би могло да е някакъв вид протест срещу света, който иска твърде много от тях. Това поведение може да е предизвикано от чувство на неудовлетвореност, че не успяват да са в крак с всички промени или че не успяват да установят добри отношения с новите съученици и учителите. Така че, дори шестгодишните имат своите мотиви да преживяват криза.

Родителите на шестгодишните трябва да са подготвени за криза и да подкрепят детето си.

Как да се отнасяте към шестгодишните?

Родителите би трябвало да са горди от прогреса на децата си и да стимулират процеса за постигане на независимост, забранявайки си да ги заместват в дейностите им.

Внимавайте да не ги зареждате с допълнително напрежение. Не е необходимо да им подчертавате изискванията се да бъдат винаги „първи”– Вие трябва да стимулирате любопитството и желанието им да учат, но без да изисквате непосилното за тях.

Приобщаването към училището не е лесно и трябва да се прави с много търпение от страна на родителите. Те трябва да са нащрек да улавят проблемите, които имат децата. Като се има предвид, че шестгодишните все още не са способни да изразяват чувствата и преживяванията си, евентуалните регресивни състояния не бива да безпокоят, но, от друга страна, не бива и да бъдат напълно игнорирани или подценявани. Родителите би трябвало да направят така, че децата им да се чувстват закриляни и подкрепяни и да демонстрират доверието си в тях и техните способности да се справят с трудностите.

Дори когато фазата на многото „защо” е в заника си, започват важните въпроси, които заслужават искрени, ясни и по-задълбочени отговори.

Как да говорим така, че детето да слуша и да го слушаме така, че да говори

Адел Фабер 

Илейн Мазлиш

    До настоящия момент децата ви вероятно са ви предоставили безброй възможности да упражните слушателските си възможности. Когато нещо не им е по вкуса, обикновено те ни дават да го разберем -  високо и ясно.

Една от основните тежести на това, да бъдем родители, е ежедневната битка да накараме децата си да се държат по приемлив начин - приемлив за нас и за социума. "По тихо, не викайте","Приберете играчките", "Измийте се и лягайте" 

Помислете няколко минути какво настоявате да правят вашите деца и какво настоявате да не правят всеки ден. После направете списък на своите "Хайде, направи това" и "Недей да правиш онова" 

ЗА ЕДИН ДЕН АЗ ИСКАМ ОТ МОЕТО ДЕТЕ ДА НАПРАВИ СЛЕДНОТО:

 ...........................................................................................

..............................................................................................

........................................................  

ОСВЕН ТОВА СЛЕДЯ ДЕТЕТО МИ ДА НЕ ПРАВИ СЛЕДНОТО:

................................................................................................

...............................................................................................

...................................................................................................

Независимо дали списъкът ви е дълъг или кратък, дали очакванията ви са реалистични, или не, всяка точка от този списък представлява част от вашето време, енергия и съдържа всички елементи, необходими  за сблъсъка между двете армии.

Има ли някакво разрешение?

Преглед на най-разпространените методи за изискване на послушание. Докато четете примера, който илюстрира всеки метод, върнете се в миналото и си представете, че сте дете. Вслушайте  се в думите.Как ви карат да се чувствате тези думи?

1. Укори и обвинения

"По вратата пак има мръсни отпечатъци от пръсти!Защо го правиш?Какво ти става?Не можеш ли веднъж да направиш нещо както трябва?Колко пъти трябва да повтарям ...."

2. Лепене на етикети 

"Днес е под нулата, а ти си облякъл тънкото яке!Толкова ли си глупав?"

3.Заплахи

"Само още веднъж да пипнеш тази лампа и ще отнесеш шамара."

"Броя до три, ако не си се облякла, излизам без теб"

4. Заповеди

"Искам да си изчистиш моментално стаята!""Веднага изхвърли боклука!"

5. Назидания и проповеди

"Мислиш ли, че беше красиво от твоя страна да измъкваш така книгата от ръцете ми?Виждам, че не си даваш сметка колко са важни добрите маниери.Трябва да разбереш, че ако искаме хората да се държат любезно с нас, то и ние трябва  да се отнасяме  любезно с тях.Ти не искаш някой да ти измъкне нещо така, нали?Тогава не бива и ти да измъкваш  от ръцете на хората това, което държат.Трябва да се държим с другите така, както искаме те да се държат с нас." 

6.Предупреждения

"Внимавай, ще се опариш!","Не се качвай там! Нали не искаш да паднеш!"

7. Мъченически изявления

"Ще спреш ли да пищиш?Какво се мъчиш да ми причиниш, да ме съсипеш ли... да ми докараш сърдечен пристъп?

8.Сравнения

"Защо не можеш да свършиш нещо като ......".

9.Сарказъм

"Така ли ще ходиш облечена?Много комплименти ще получиш днес, гарантирам ти"

10. Пророчества

"Продължавай да си такъв егоист. Ще видиш, повече никой няма да иска да играе с теб. Няма да имаш приятели"

Има ли начин да накараме децата да ни слушат, без да упражняваме агресия върху тяхното самочувствие и  без да ги тласкаме към гнева и лошите чувства? Има ли други методи, които ще са по-лесно приложими от родителите и които не изискват толкова големи жертви от тяхна страна.

Бихме искали да споделим с вас пет вида умения, които са помогнали на нас.

За да постигнете разбирателство

1. Описвайте. Описвайте това, което виждате или опишете проблема.

2.Дайте информация.

3.Кажете го с думи.

4.Говорете за чувствата си.

5.Напишете бележка.

ВМЕСТО   - колко пъти съм ти казвал да гасиш лампата в банята, когато излизаш  -    ОПИШЕТЕ - лампата в банята свети

Когато възрастните опишат проблема, това дава възможност децата сами да решат как да постъпят

ВМЕСТО  - кой е пил мляко и е оставил бутилката отвън - ДАЙТЕ ИНФОРМАЦИЯ - деца, когато млякото не е в хладилника, то се вкисва.

Информацията се приема много по - лесно от обвиненията.

Халил Джубран  Вашите деца не са ваши деца Те са синове и дъщери на бленувания от вас живот. Те идват чрез вас, но не от вас. И въпреки, че те са с вас, те не ви принадлежат. Вие можете да им предадете любовта си, но не и мислите си. Защото те имат свои собствени мисли. Вие можете да подслоните телата им, но не и душите им. Защото техните души живеят в къщата на бъдещето, която вие не можете да посетите дори  и в мечтите си.  Вие можете да се опитвате да бъдете като тях, но не искайте те да бъдат като вас. Защото животът не върви назад, нито остава такъв, какъвто е бил вчера. С какъв цвят рисува вашето дете? Още древните хора придават на цвета символично значение. Съвременни учени са разработили метода "Цветни деца". С негова помощ, по цветовете, използвани най-често в рисунките на децата, може да определи характера на конкретното дете, неговата реакция в различни житейски ситуации и най-вече – може да се прогнозира как това дете ще израсне. Помислете кой цвят най-често срещате в рисунките на малкия си дребчо, а също и кой е любимият му цвят. Жълто дете Жълтият цвят е цвета на духовността, но и в същото време на опасността. Тези деца са свободни, оригинални, различно мислещи. Опасна за тях е неограничената власт. Преди всичко са предразположени към творчеството. Жълтото дете е мечтател, фантазьор, разказвач. То обича да играе само, обича абстрактните играчки – камъчета, кубчета, материали, които стимулират въображението му. Когато порасне, то ще предпочита разнообразна и интересна работа. Винаги ще вярва, ще се надява и ще се стреми към нещо в бъдеще. В същото време обаче, може да развие и не до там добри черти в характера си, като непрактичност, стремеж за избягване от взети решения, безотговорност. Червено дете Червеният цвят е цвета на кръвта, здравето, живота, енергията, силата и властта. Червените деца са открити и активни. Много е трудно на родителите с "червени" деца, защото те са живи, диви, непослушни, лесно възбудими, неспокойни. Когато израснат, повишената им работоспособност ще допринесе за стремежа им към успех. Червените деца са много напористи, но егоисти. Сред по-известните политици, най-често се срещат "червено-жълти". Синьо дете Сините деца са пълна противоположност на червените. Не случайно червените деца могат да се успокоят със син цвят, а сините деца – с червен. Синьото дете е спокойно, уравновесено, обича да прави нещата бавно и внимателно. С удоволствие лежи на дивана с книжка, размишлявайки обстоятелствено. Често децата избират синия цвят не защото са спокойни, а защото в този момент се нуждаят от спокойствие. Виолетово дете Виолетовия цвят означава нощ, тайнственост, мистика, съзерцание. Виолетовите деца имат богат вътрешен мир и са артистични от една страна и много чувствителни, от друга. Те се опитват да направят впечатление. Способни са да погледнат върху себе си от страни. Те са много раними и се нуждаят от подкрепа и поощрение повече от колкото другите деца. Синьо-зелено дете Синьо-зеленият цвят е цвета на водата, леда, дълбините, гордостта, престижа, суетата. Този цвят е индикатор на състоянието на нервната система. Хората, които го харесват са пренапрегнати. Това нервно напрежение идва или от характера на човека или е свързано със ситуация, в която човек се притеснява да не сгреши, да не успее да постигне нещо, да бъде критикуван. Не случайно, повечето чиновници и администратори са синьо-зелени. На синьо-зелено дете давайте повече свобода, поощрявайте инициативите му, сменете наказанието с поощрение, ако има възможност – намалете изискванията си към него. Зелено дете Зеленото дете обикновено се мисли за изоставено и има огромна нужда от майчина любов. За да не израсне "зелена" личност (консервативен, притесняващ се от промени, които асоциира със загуби), има нужда от творческо възпитание. Зеленото дете трябва да се чувства защитено. Оранжево дете Тези деца са лесно възбудими, както червените и жълтите, но при тяхната възбуда, няма изход. Те се веселят, викат, без видима причина. Затова оранжевият цвят е опасен. Кафяво дете В кафявият цвят, оранжевия се "заглушава" от черния. Земен, уютен и даже приятен в неголеми дози кафявия цвят в кафявите деца им помага да създадат свой свят, надежден и закрит - малък свят, който допринася за чувство на безопасност. Кафявите неудобства са: здравословни проблеми, проблеми в семейството, участие в драматични събития и евентуално умствена непълноценност. Черно дете Черният цвят е цвета на заплахата, противопоказен е за деца. Децата рядко го предпочитат, но ако все пак дете предпочете черния, пред всички други цветове, това свидетелства за преждевременно развита сложна психика, а също и стрес, който би преобърнал живота на детето. Сиво дете Сивият цвят е също противопоказен за деца. Той означава рутина, необразованост, отхвърляне, бедност. Сивите деца са много тихи, боязливи, затворени. Сива ситуация възниква, когато детето е отделено или само се отделя от другите деца. Ако човек не може да определи харесва ли сивия цвят или не – това е първия признак на умора. Предпочитани цветове от момиченцата и момченцата: Син цвят Синият цвят е цвета на свободата, безгрижието, склонността към промяна. Обикновено е предпочитан цвят от момченца. Често тези момчета стават моряци или пилоти. Розов цвят Розовият цвят е обикновено предпочитан от момиченца. Розовото дете обикновено е нежно, слабо, плахо. То е зависимо от хората около него, има нужда от постоянна подкрепа. Когато розовият цвят е предпочитан от момченца, това говори за силна личност. Лилав цвят Лилавият цвят също е предпочитан от момиченца. Той говори за следните черти в характера: нежност, слабост, чувство за самота и беззащитност. Лилавото дете е често потопено в своя свят, но по правило е много артистично. Рисуването като терапия в работата с деца с хиперактивност и дефицит на вниманието

„Никола е на 6 години. Той е дете с хиперактивност и дефицит на вниманието. За да привлече вниманието на майка си, която е ангажирана с приготвянето на вечерята, Никола се провиква от стаята си: „Мамо, мамо, виж какво нарисувах! Това е за теб!“ Когато рисуват, децата обикновено изразяват идеи. Те често подаряват своите рисунки на някой значим за тях възрастен и с това показват очакването си, че ще бъдат разбрани. Смисълът на посланието в този случай е: „Ако искаш да знаеш как се чувства, виж ме как рисувам … какво нарисувах.“ За децата с хиперактивно поведение и дефицит на внимание е полезно и важно да рисуват. Така тяхното внимание е ангажирано с нещо позитивно. Акцент в изданието е поставен и върху ролята на рисуването като терапия. Това е и един от начините да се тренира задържането на вниманието и по-добрата координираност на децата. Ето и малко повече от изданието... Символни елементи при рисунките на хиперактивните деца Те са неотменна част от детската рисунка. Тук имаме предвид не универсалната символика, а необичайното вплитане/ изпускане на детайли в стандартни фигури. Те ни насочват към интимния свят на детето, неговите специфични потребности, страхове, вътрешни конфликти. Основни символи, използвани в детските рисунки Символите имат както универсално, така и индивидуално значение, чиято специфика се определя от неповторимостта на обстоятелствата, при които детето израства. Представяме Ви най-често срещаните символи в детските рисунки, които ще са от полза на всички родители и учители, за да разберат основното значение на посланията, които получаваме от децата: Къща Смята се за символ на семейството и на „Същинското жизнено пространство на децата между 5-8 години“ (Schenk – Danzinger).  Особености: много прозорци – контактност, отвореност към нови впечатления, или липса на свое собствено пространство (нарушена интимност); липса на прозорци или на врата – затваряне в себе си, недоверчивост, боязливост и желание да се запази тайна от другите; комин с пушек (лява или дясна посока) – топлина, разбиране, подкрепа в семейството. Дърво Показва как детето възприема себе си. Дървото, наред с къщата, е един от символите, с които детето се идентифицира. Особености: Важно е мястото на дървото в рисунката, неговата големина и съотношението между разположените три нива – корени, стъбло, корона/клони. Наличие на корени: изразява потребността на детето от стабилност и сигурност. Ако корените са големи и здраво впити в земята, това често е признак за консерватизъм в семейството и строго възпитание, налагащо стриктно спазване на семейните норми. Подчертаването на корените може да означава и силна емоционална обвързаност на детето със семейната среда, която затруднява неговото по-нататъшно отделяне и личностно израстване. Стъбло: показва състоянието на чувствата. Големината на стъблото изразява ролята на чувствата в живота на детето. По-голямо в сравнение с другите части на дървото стъбло изразява преобладаване на чувствата над мислите (короната на дървото). Широта и подчертаване на стъблото показва силата и интензивността на чувствата (например тънко и едва загатнато стъбло – крехки, лесно раними чувства). Корона/клони: „издават“ начина на мислене, развитието на когнитивната сфера, както и значимостта на интелектуалните постижения в живота на детето. Креативните деца рисуват дървета с големи, богати корони, клони с много разклонения, докато децата с перцептивни затруднения и интелектуално изоставане рисуват дърветата с малки клони/корони, често без листа и плодове. Наличие на пън, кухина или отрязан клон – бариери, препятствия, наложени от средата, в която живее детето. Важно е да се наблюдава кое личностно ниво е „засегнато“. Например, ако е налице пън на стъблото на дървото, това насочва към душевни рани или емоционална травма. Да се наблюдава всяка част на дървото с коя графема е запълнена – това насочва към състоянието на трите личностни нива в дадения момент/период. При деца в предучилищна и начална училищна възраст е необходимо дървото да има здрава опора в полето на действена компетентност. Крепост Възможни са два варианта:повишена мнителност, отбранително поведение, затруднения в общуването (ако цветовете са тъмни: кафяво и черно, и в рисунките преобладават изострени, накъсани линии). Рисуването на крепост може да отразява и едно приятно преживяване на детето по време на екскурзия, свързано с посещението на замъци и крепост (особено ако впечатлението е ново и отсъства в опита на детето). В този случай цветовете на рисунката са разнообразни, в по-светли, топли тонове, а линиите са меки и заоблени. Ограда Тя символизира ограничаване, защита на сигурността (най-често на къщата – семейството), протекция. От значение е видът и големината на оградата. Трева/ Цветя Символ на естествения растеж. Ниската трева е характерна за деца с перцептивни затруднения (ограничена и бедна действена компетентност). Висока трева – активно развитие на практичните умения и доказване на себе си в действен план. Ако целият лист е запълнен с трева – желание за повече възможности за растеж. Слънце Символ на майката. Голямо слънце – чувство на сигурност, закрила, подкрепа. Половин слънце – недостатъчна изразеност на посочените характеристики. Слънце, покрито частично с облаци – застрашаване на сигурността (често майката може да „пренесе“ своите страхове и притеснения върху детето). Облаци Отразяват характера на мислите. Важно е: количеството (видът); разпространението на облаците; използваните цветове; графеми; основни движения. Липса на облаци, небе в рисунката – концентрация върху чувствата, действията. Преобладаването на облаците в рисунката за сметка на другите символи – повишена мисловна активност, грижи. Вятър/ Буря Многобройни, противоречиви мисли, трудна организация на мисловната дейност поради натрупване на негативна информация или емоции. Луна Символ на бащата. Голяма луна – показва привързаност и силна връзка с бащата. Дъжд Тъга, невъзможност да се променят дадени събития. Звезди Отразяват характера на социалните контакти с приятелите, братята/сестрите. Дъга Необходимост от протекция. Джунгла Объркване, затруднено положение. Планини/ хълмове Символ на трудностите, които детето трябва да преодолее в развитието си. Начинът на рисуване на планините (основни движения, графеми, цветове) отразява отношението на детето към трудностите и способността му да се справя с тях. Ако планините са със заострени линии – това издава състояние на стрес и трудна адаптивност. Вода, море, река Израз на състоянието на чувствата. Съчетанието на цвят, графема и основно движение отразяват спецификата на състоянието на чувствата на детето в дадения момент. Самолети/ Бомби Пренасяне на агресията от действен в мисловен план, поради трудност (невъзможност тя да се насочи директно към обекта/човека, който я провокира), неудовлетвореност от дадена ситуация, от положението на нещата, чувство на пренебрегване от връстниците. Оръжия Решаване на конфликт чрез прилагане на сила, фантазно преживяване на собствената мощ (а също и медийно влияние). Война Трудно понасяне и преодоляване на конфликтните ситуации в семейството, братя, сестри и приятелите. Пожар/ огън Желание да се унищожи, да се заличи неприятно преживяване или проблем. Птици Символ на свободата. Ако птиците летят – свобода на мислите и фантазията. Хищници Безпомощност, страхопочитание пред авторитети, потиснатост на чувствата и страх от тяхната експресия в реален план. Топка Може да изразява две неща: натрупана вътрешна енергия, която търси начини за освобождаване, или детето се чувства като „пионка“ в семейството. При анализа на рисунките е важно да се съблюдават следните особености: Използвани основни движения, с които се представя даден символ. Големина на фигурите. Място на символа в рисунката. Преувеличаване на даден символ – често фантазмено удовлетворяване на желанията, потребностите. Условия на живот на детето. Какво е необходимо да се наблюдава? Как детето приема подканата за рисуване (отказ). Много често хиперактивните деца отказват да рисуват. Нужно е търпение и подход,за да започне да рисува по поставена тема. Важно е да се наблюдава поведението на детето по време на рисуване. Какви чувства изразява – гняв, страх радост, тъга… Важно е и отношението към рисунката. Ако я сгъне – противоречивост в желанието да се запази някаква тайна. Детето интуитивно усеща, че рисунката съдържа „секретна” информация. Когато сгъната рисунка се подари, това често означава предпазливост и все още недоверие към получателя, но и желание за споделяне на актуално състояние или проблеми. Късане: изразява или гняв (към това, което е изобразено, желание за освобождаване) или страх (от визуалната конфронтация с нарисуваните образи). Изтриване: ниско самочувствие, несигурност в действията си, контролирано поведение, страх от изразяване на собственото мнение.