Стихчето, което днес учих.

Обичам 
Лъчезар Станчев

Обичам ябълки и круши,
обичам Зайо дългоуши.
Обичам веселите птички
и ги рисувам със боички.
Обичам слънчеви разходки
морето с пясъци и лодки.
Обичам новата си къща, 
в която с песен се завръщам.
Обичам детската градина,
обичам цялата Родина!


Детска градина 
Г.Авгарски 

Приказки слушам и песнички пея
в нашата детска градина.
Имам си много другарчета в нея- 
цяла дружина,   цяла дружина!

С тях на разходка излизам в редица,
с тях се люлея, и скачам , и тичам!
Ако  знаете само, дечица,
как ги обичам, как ги обичам!



Къде 
Леда Милева
Къде най-сладко пеят птичките - синигерите, кукувичките?
В клоните зелени, където са родени.
Къде най-бистро е поточето, къде най-весело клокочи то?
Горе в планините, скрито сред скалите.
Къде като цветя в полята най радостно цъфтят децата?
В своята родина, в детската градина!





Очакван гост
А.Разцветников
Полята спят, завити пак
със топъл китеник от сняг.
Спят пъстри зайчета сами
далеко в сините тъми.
С огромен кош,  с червен калпак
аз ида - гост на всички драг.
И нося тук на своя гръб
за всекиго подарък скъп.




Зима
Младен Исаев
Сняг се сипе на звездички 
над полета и горички 
и земята става цяла
като в приказките бяла




Бяла зима

Г.Авгарски

Бяла зима се навъсила,

бял снежец навън поръсила:

на козата до коленцата,

на кутрето до ушенцата,

на петлетата до гушките,

на Калинчо до ботушките.









Катеричка 
Атанас Душков 

 Катеричка рунтавелка
със опашчица-къделка,
цял ден тича и не спира,
цял ден лешници събира,
че когато дойде зима,
тя храница да си има.












Как се кичи дрян 

Татко донесе клонче от дрян, грабвам го весел, гледам засмян.
Но си помислих нещо на глас - как да окича клончето аз?
Тичам при баба:- Бабке, кажи!-Пуканки, сине, на връв нанижи.
Люти чушлета, орехи, лук, прежда червена усукваме тук-
баба нарежда с усмивка добра:- Нека да вържем и бяла пара.
Ябълка зряла се слага отпред, после кравайче, намазано с мед.
Дренчици сухи - цяла кривачка. Имам си вече пъстра сурвачка.
 
Атанас Цанков 




  Зимен сън

 Зимна вечер губер бял размята, спи ми, малко зрънце под земята,

спи и слушай, как незнайни хали  свирят в мрака с ледени кавали.

Не тъгувай ти за ясно лято, ни за ниви със коси от злато,

не тъгувай, че е заледено твойто стръкче свежо и зелено!

Спи и слушай, спи и чакай в мрака  да пристигне с блага вест южняка —

и ще видиш, как ще пръпнат луди пак пчелици, птички, пеперуди,

и ще видиш как на кон от злато  пак ще дойде огненото лято.

Асен Разцветников









ЧАДЪР
Леда Милева

Черен и прашен, тих и добър
стои като дядо в кьошето -  чадър.
Но щом зазвъни по капчуците дъжд,
чадърът се втурва навън изведнъж,
започва да тича над хорските шапки,
бърбори си нещо с дъждовните капки.
Наперен и весел- същинско момче,
той скача, макар и с един крак, додето небето изчисти се пак.





Зеленчуково хоро

На пазара вчера бях  чудни чудеса видях!

В миг лудешки заиграха зеленчуци на тезгяха.

Силно тропа най-отпред морков мустакат напет.

А до него двенки зелки, къдрокоси хубавелки

Три домата зачервени те на кръст са заловени,

четири чушлета люти- те играчи са прочути

Пет картофа доста тлъсти стъпват лекичко на пръсти.

На опашкататроплива скача ряпа горделива








Есенно злато

Две тополи, две другарки 
люшкат с вятъра пендарки.
Спря врабче със сива дрешка
и си рече:" Има грешка.
Вчера целите зелени, 
днес - догоре позлатени.
От кого ли , от къде ли
злато толкова са взели?"
Две тополки, две другарки
люшкат с вятъра пендарки.
От кого ли , от къде ли
злато толкова са взели?"






Стихове за празника на буквите 



КИРИЛ И МЕТОДИЙ
Братските народи
с букви кой дари?
Кирил и Методий –
братята добри.
Днес венци им вие
цялата страна.
С гордост славим ние
тези имена.

    Калина Малина


Звуци и букви
Звуци край мене се леят.
Идат от извор дълбок.
Влизат в речта ми и пеят
като планински поток.
Дали ни двамата братя
азбука – стройно хорце.
Низало буквички – злато
острото паче перце.
Скъпи прославени знаци,
букви на славеев глас

в горските гъсти шубраци,
с обич изучих ви аз.
Пиша ви в дълги редици,
нижа ви в белия лист,
буквички – златни пчелици,
птици в небесната вис.
Тача ви с обич голяма,
мили и свидни на мен.
Давам ви дума, че няма
да ви забравя ни ден.
    Калина Малина





Великден 
Пролетта дойде отново и донесе на света
Възкресение Христово, слънце, птички и цветя. 
Бият радостно камбани в градове и във села
и отекват разлюляни над гори, нивя, поля.
И зове ни тази песен да си подадем ръце, 
да речем "Христос възкресе", да се чукнем със яйце
та да бъдем живи, здрави, с бодри, румени лица
и всеблаги Бог да славим с чисти мисли и сърца. 






Лазаруване
Петко Р. Славейков


Заспало е детенце
в позлатена люлчица,
мама му го будеше:
– Стани, стани, детенце,
та погледай Лазара,
какъв иде отдолу –
бели поли развява,
с жълти чехли потропва.
Стани, стани, детенце,
стани дири Лазара.
Ходи мома за вода,
Ой, Лазаре, Лазаре,
С вита, крива кобилца,
със ковани ведрици.
Ходила е, иде си –

Насреща й Лазара

шити поли размята,
бели риди премята.
Дари, моме, Лазара.
Ой, Лазаре, Лазаре.





Нека са радостни хора и птички
Иван Давидков


Весела глъчка се носи от вчера-
вече започна по нас гроздобера.
Будни са призори всички селца:
скърцат коли и подтичват деца.
Кошници вити под мишница взели,
бързат момичета поруменели.
Гроздове тегнат на всяка лоза,
всяко зърно - като бистра сълза.
Гледай:сред шумата кос се е сврял
и челядта си дори е събрал.
Тя от неспирната глъчка не бяга- 
на гроздобер е дошла да помага.
Нека си клъвнат- ще има за всички!
Нека са радостни хора и птички!




Рожден ден
Торта, блясък на свещички,
парти - канени сте всички.
Моля, с вас си донесете
настроение и цвете,
много радост във сърцата
и усмивки на лицата!
Украсили сме с балони.
Ще почерпя със бонбони.
Днес е най-специален ден.
Днес е моят ден рожден!

                                                               Биляна Дар



 Ботушки 
Благородна Арсова
Зимни вихрушки не ме е страх.
Топли ботушки аз си избрах.
Нека да трупа сняг до колени,
мама ми купи ботушки  червени.
С тях по пързалка аз ще летя,
докато дойде вън пролетта.







Ако не вярваш

Лиляна Стефанова
Всичко мога да правя.
Сама ли? Сама.
Ако не вярваш - ела у дома.
Мога без да мигна, до дръжката на вратата да стигна, 
да карам колело, да изям филия с масло.
Мога да се реша дори.
Защо ли?
Защото навърших  три.

                              


Пътуване с кола
И.Генов
Качете се момчета
на моята кола.
За миг ще ви закарам 
до близката гора.
Колата вози леко
и в дъжд, и в пек , и в мраз.
И стига надалеко- където искам аз!

РОДНА СТРЯХА


Бяла, спретната къщурка,

две липи отпред.

Тука майчина милувка

сетих най-напред.


Тука, под липите стари

не веднъж играх;

тука с весели другари

скачах и се смях...

Къщичке на дните злати,

кът свиден и мил!

И за царските палати

не бих те сменил!


20.10.2016 год.









ЛЯСТОВИЧКИТЕ ОТЛИТАТ

Две лястовички, стегнати за път
над детската градина се въртят.
-Деца, излезте вън да се простим,
че време е на юг да отлетим!
-Довиждане, на добър час,
но имаме една молба към вас!
На всичките добри деца
със бели, черни, мургави лица
за детската градина разкажете,
предайте им от все сърце привети!
Хей, лястовички, пътници крилати
на пролет пак в гнезото си елате!
Леда Милева

10.10.2016г.







Няма коментари:

Публикуване на коментар