За родителите

     Темата е представена от доц. д-р Р. Захариева , СУ"Св.Кл.Охридски",ДИУУ

Какви умения има детето на 5 години 

Детето ви всеки ден научава все повече за себе си и за света, като родители все още имате ключова роля в процеса на развитие на уменията, от които ще се нуждае, за да просперира физически, умствено и социално. Как да разберете дали детето Ви се справя добре за възрастта си?

Груби двигателни умения и физическо здраве

Физически, детето ви ще се показва по-голямa увереност в игри като: гоненица, катерене по катерушки, ритане на топка, отколкото преди една година. Ще има по-добър баланс и ще бъде по-уверено при изкачването по различните видове съоръжения за игра. Активната игра е важна за развитието на двигателните умения, за добрата физическа подготовка и мускулен тонус и за укрепването на костите. Освен това след спортни занимания децата се хранят и спят по-добре.

Фина моторика

Детето Ви ще умее напълно самостоятелно да облича своите дрехи, без проблем ще закопчава/откопчава копчетата и циповете. Рисунките му ще станат все по-разпознаваеми. Освен това детето ще умее да рисува много по-добре с моливи. Ще изрязва едри фигури с лекота. Всички дейности, които му дават възможност да усъвършенства тези умения са полезни – художествени материали, конструктори, пъзели.

Социални умения

Вашето дете ще харесва игрите с правила, но на възрастния все още ще му се налага да бъде арбитър и да държи те да бъдат спазвани. Печалбата ще носи на детето огромно щастие, но загубата от своя страна ще бъде трудна и мъчителна за него, тъй като на 5-годишна възраст то все още не е приело идеята за победата и поражението. Вече няма да е необходимо да контролирате малчуганът непрекъснато. Вашето дете трябва да развие практически умения в общуването, водене на преговори и справяне с конфликти с връстниците си. От Вас като родител се изисква да бъдете готови да се намесите, ако нещата излязат извън контрол. Не подценявайте важността на самостоятелната игра, тъй като това помага за изграждането на мисленето.

Познавателни умения

Езиковите и математически умения на детето Ви ще се подобряват, то ще започне да разбира понятията за размер, тегло и обем. Възможно е детето Ви да се научи да чете, като първоначално започне да разпознава отделни по-често срещани думи в книжките. Детето Ви ще проявява желание да „чете“ с вас, като често ще посочва и прочита отделни познати дума. Всички дейности, които дават възможност на детето да използва своята креативността и въображението си са подходящи за тази възраст, и ще подпомогнат развитието на познавателните умения, които за в бъдеще ще може да използва при възникването на проблеми.

Що е мислене и как да научим децата да мислят?

https://dgsofia.com/2018

 Известният професор-педагог Джон Дюи предлага следната дефиниция за мислене –  „В основата на мисленето стои  разпозната трудност.“ Той отстоява факта, че: „Ние мислим само ако се сблъскаме с трудност или проблем “ (Додсън.Ф. Изкуството да бъдеш родител 2005 г., стр. 240).

Нека разгледаме пример за това какво представлява мисленето на четиригодишното дете. Група четиригодишни деца си играят в кът в занималнята, където си ограждат дом със столчета и го обзавеждат. Сглобили са някои прости мебели от кубчета вътре в него, но тъй като площта е ограничена, налага им се да действат внимателно, за да не съборят вече готовите мебели. Това обаче не е по силите на Сашко, който е несръчен и много нервен. След няколко събаряния на мебели в импровизирания дом „учителката” заявява, сякаш е направила страхотно откритие: „ Трябва ни пазач, който да ни охранява . Сашко, ти ще бъдеш пазачът! Ще стоиш вън и ще ни свирнеш със свирката, щом някой се приближи. Хайде, ама да свириш много силно!“ Този пример показва, че в процеса на мисленето има три етапа. Първият е възникналата трудност. В случая с децата проблемът е несръчния Сашко. Вторият етап се състои във формулирането на хипотеза или на идея, която ще разреши проблема. „Учителката“  открива идеята: „Сашко, ти ще бъдеш пазач!“ (Подразбира се: „Така ще стоиш вън от къщата и няма да буташ всичко!“) .Третият етап е самото решаване на проблема – Сашко приема ролята на пазач. Макар този пример да илюстрира мисленето у децата, трите основни етапа са еднакви за всяко мислене, от най-примитивното до най-изтънченото. 

Видове мислене

Според  Харвардския професор по психология  д-р Джеръм Брюнер съществуват два начина на мислене –  „мислене на дясната ръка“ и „мислене на лявата ръка“. Под „мислене на дясната ръка“ той разбира аналитичното, рационално мислене, съзнателното мислене, което усърдно, стъпка по стъпка достига до логическото заключение. То се възпитава и цени в училищата и колежите и главно на него се опитват да научат децата. Но има и друг тип мислене, често пренебрегвано в учебните заведения – „мисленето на лявата ръка“, което е интуитивно и изпълнено с неочаквани обрати. То пък предполага, че мислещият се осланя по- скоро на несъзнаваното в себе си, отколкото на съзнателното и е в основата на големите научни открития и на радикалните нововъведения в областта на бизнеса или политиката. Ето защо е необходимо да учим децата си и на двата вида мислене.

Как да помогнем на дете в предучилищна възраст да усвои „мисленето на дясната ръка“?

Сензорният опит е от изключителна важност Според начина, по който се отнасят към сензорния опит на децата си, родителите се делят на три групи. Едните са тези, които на всичко казват „не“ и активно обезсърчават детето в опитите му да изследва света чрез зрението, слуха, осезанието и обонянието си: „не пипай, мръсно е“. Вторите са безразлични родители, които възприемат пасивно и неутрално поведение спрямо тези сензорни проучвания. А съществуват и такива, които подтикват децата си да откриват света чрез сетивата си възможно най-пълно.

 Надяваме се Вие да сте от третата група. Насърчавайте детето си да пипа предметите, да усеща структурата им. Необходимо е да помогнем на детето  да слуша звуците около себе си и да ги разпознава; непрекъснато да си служи с очите, ушите и ръцете си; да осъзнава красотата на лехата с цветята, да различава листата на липата от тези на брезата; да опипва грапавата и нагъната кора на борът  и гладкото като мрамор стъбло на явора. Дори шумът от късане на хартия, късане на парче плат, потропване върху стъкло или пластмаса, могат да изиграят ролята на трамплин към разпъпващата се чувствителност на детето и да обогатят целия му живот. 

Предучилищните години са важен етап в развитието на децата

      Предучилищната възраст е времето, когато трябва да помогнем на детето да осъзнае сетивния свят, които е в основата на мисленето. Освен разнообразни сензорни изживявания необходимо е да му осигуряваме и всякакви материали, които да стимулират мисленето му. Нека разполага с колкото иска хартия, пастели, флумастери и боя. Също така, могат да му се предоставят ножици със закръглени краища, купища стари списания, картон с различни форми и размери, дъска с маркери, кутия, пълна с всякакви парчета дърво, плат и хартия за правене на колажи, лепило, дървени кубчета с различна големина, строителни игри, пластилин и книги. Хубаво е да разполагате с магнитна дъска с магнитни букви и цифри. Без изброените пособия детето ще срещне спънки в интелектуалната си дейност. Все едно да оставим студента без учебници. Трябва да осигурим и изложбен кът, където да закачим „художествените му произведения“. Когато подреждаме изложба от  сътворените творби на децата, те се чувстват горди от труда си и възнаградени в усилията си.

Прекарваме часове наред в местата, които посещаваме , защото вниманието му не се задържа дълго.  Един от най-добрите начини да разширим полето на прекия опит на децата, като посещават места като пожарна команда, полицейски участък, музей, библиотека, печатница, хлебопекарница, военно поделение, банка, шивашки цех, строителен обект. След посещението трябва да насърчим  децата да нарисуват това, което са видели и да разкажат впечатленията си. Да ги насърчим дори да направят „малка книга или албум“. Книгите, дисковете, филмите и телевизионните програми също са от неоценима полза за разширяването на детския кръгозор. Да си спомним думите на психолога Пиаже: „Колкото повече неща вижда и чува детето, толкова повече неща иска да види и чуе.“ Много е важно абстрактното мислене на детето да се развие на базата на конкретен опит. Малките деца почти не са способни на абстрактно мислене, непроизтичащо от конкретни данни, но е напълно по силите им да мислят абстрактно във връзка с конкретни материали, които могат да видят, докоснат и вземат в ръка.

Фото БЛИК  предлага:

Как да научим детето на добри маниери или колко са важни първите седем

В днешно време родителите отделяме доста време и пари за различни занимания за децата ни. Водим ги от малки на плуване, на английски, на танци, на футбол, на рисуване и на какво ли още не. Но отделяме ли достатъчно време, за да ги научим на добро поведение. Всички знаем колко са важни първите седем години, но защо тогава има толкова невъзпитани деца около нас. Добрите маниери ще направят децата ни по-успешни и по-самоуверени, и са особено важни за тяхното бъдеще. Обноските са признак на уважение към другите и уважение към себе си.

Нека си припомним някои от най-важните правила, които са част от доброто възпитание, което всяко дете трябва да получи.

1. Добро утро, добър ден, добър вечер и довиждане!

Когато срещнем друг човек е учтиво да го поздравим, а също и да му пожелаем довиждане, когато се разделяме.

2. Вълшебната дума – Моля!

Използваме тази дума, когато молим някого за помощ или услуга, или когато искаме някой да направи нещо за нас

3. Благодаря!

Винаги благодарим, когато някой направи някакъв добър жест към нас, държи се мило, подари ни подарък или ни помогне.

4. Извинявай/извинете!

Когато сгрешим или постъпим неправилно е редно да се извиним. Използваме извинете и когато се сблъскаме неволно или настъпим някого на улицата или на друго публично място. Също така, когато искаме да прекъснем нечий разговор е редно да започнем с извинение.

 5. Да, господине! Не, госпожо!

Това са учтивите форми на обръщение към непознати хора или хора, които не са ни достатъчно близки.

 6. Когато сме на публично място не сочим с пръст и не зяпаме другите!

7. Не е възпитано да издаваме неприлични звуци или да си бъркаме в носа.

8. Никога не коментираме външния вид на хората, освен ако не искаме да им направим комплимент.

9. Когато се здрависваме или говорим с някого го гледаме в очите.

10. Когато врата е затворена, първо почукваме и изчакваме да ни поканят вътре.

11. Не обиждаме и не се бием с другите деца!

12. Пазим тишина и говорим тихо, когато сме на публично място.

13. Слагаме ръка пред устата си, когато кашляме или кихаме и използваме салфетка, а не ръкави или друга част от дрехата.

14. Ръцете винаги се мият преди да се седне на масата за хранене и след като сме използвали тоалетна.

15. Не се говори с пълна уста.

16. Винаги дъвчем със затворена уста.

17. Не поставяме лакти на масата по време на хранене.

18. Стараем се да бъдем чисти, спретнати и с почистени обувки, когато излизаме.

19. Не се подиграваме и не засрамваме другите.

20. Не гледаме в чужд телефон, чанта или други чужди вещи.

21. Правим път, помагаме и отстъпваме мястото си на възрастни хора, бременни жени и майки с малки деца.

22. Изхвърляме боклука само на предназначените за това места.

23. Уважаваме всички хора, независимо от цвета на кожата им, пола им, религията им или друг признак.

24. Опитваме се да бъдем съобразителни и внимателни във всяка една ситуация.

Емпатия – как да научим децата си да ценят другите

“Емпатията е разбиране и уважение към преживяванията на другия. Вместо съчувствие, много често ние имаме порив да предлагаме съвети или да обясняваме собствената си позиция и чувста. Емпатията, обаче, ни подканва да освободим съзнанието си и да се вслушаме в другия с цялото си същество.” – Маршал Розенбeрг

Какво е Емпатия?

Емпатията е способността ни да си представим вътрешния свят на другия, да споделяме неговите емоции, да бъдем съпричастни към чуждите проблеми и страдания. На 4-годишна възраст децата започват да проявяват емпатия. За да развият това свое качество, те трябва да растат в сигурна среда, изпълнена с внимание, толерантност и много любов.
Като загрижени и отговорни родители, ние сме изправени пред важния въпрос: Какво да направим,за да възпитаме у нашето дете чувство на емаптия, съпричастност, уважение и любов към другите и към околния свят? книжки за оцветяване с вода

Ето няколко основни стъпки,които ще ни помогнат да развием това качество в нашето дете.

10 СТЪПКИ КЪМ ЕМПАТИЯТА:

1.Поощрявайте любопитството и страстта на децата към опознаване на околната среда;
2. Учете ги да се грижат за себе си и за другите; Само човек, който обича и уважава себе си, може да изпитва същите чувства и към останалите;
3. Не поощрявайте егоизма, грубостта и подигравките;
4. Бъдете личен пример и ролеви модел за вашето дете как да проявява съчуствие, съпричастност, загриженост и толерантност. Децата копират поведението на възрастните и се държат по същия начин към околните.
5. Не прилагайте двойни стандарти. Отнасяйте се към всички хора по еднакъв начин.
6. Научете ги правилно да преживяват грешките си. Децата ще грешат постоянно, грешките са неизбежни, всички ги допускат, но е правилно да ги признаеш, да ги осъзнаеш, да поемеш отговорността за тях, да се извиниш и да се поучиш от тях. Всяка грешка в живота е поредният урок, от който трябва да се поучим .
7. Заедно установете правила и следете да бъдат спазвани. Ясните правила създават чувство на сигурност и стабилност в децата.
8. Хвалете децата, поощрявайте ги и ги възнаграждавайте за доброто поведение. Не оставяйте лошото поведение безнаказано.
9. Не допускайте да поставят „етикети” на околните, да говорят лошо за тях и да странят от “различните деца”. Всяко дете е уникално, неповторимо и цветно, носи своята вътрешна красота и добродетели.
10. Подкрепяйте ги да участват в благотворителна и доброволческа дейност.
Не очаквайте детето Ви да проявява емпатия при всяка ситуация. Малките деца постоянно се учат как действат емоциите, как да общуват с другите и как да споделят. Окуражавайте детето си да проявява емпатия, но не очаквайте да е перфектно.

Автор: Калина Кушева,

Родителите и детската градина – как да избегнем грешките

Всички мечтаем за времето, когато градините и училищата ще станат любимо място на децата ни. Но истината е, че родителите са ключов фактор, от който зависи как ще се развият отношенията на детето с детската градина и как то ще възприеме промяната в живота си.

Добре е родителите да са подготвени за подводните камъни, които могат да ги очакват. Ето списък на 10-те най-разпространени родителски грешки, които описват как НЕ ТРЯБВА да се държим с детето и учителите.

1. Да обещавате на детето си идилия: „Там ще ти дават вкусна закуска, ще си играеш с децата, ще пеете песнички и ще е супер забавно, когато правите гимнастика!“. Това са обещанията, които дават майките и татковците на съпротивляващи се деца. Детето вярва на възрастния и отива няколко пъти, изпълнено с доверие – наистина ли е толкова интересно и вкусно?

Но в един момент несъответствието с обрисуваната от мама картинка и реалната ситуация се набива в очи. И това означава, че или родителите лъжат, или не са наясно как точно стоят нещата. Това ли искате да си помисли детето?

2. Да описвате детската градина в черни цветове. Това е другата крайност – да разкажете на 3-годишното си дете, че такъв е животът – родителите са длъжни да работят, за да не умре семейството от глад, а детето трябва да носи своя кръст, като ходи на градина. „Учителката може да е лоша, а децата да се бият, но така след няколко години, като отидеш в училище, ще си подготвен за суроватадействителност и няма толкова да се разстройваш, когато те обиждат!“.

Това е невалиден и неправилен подход. Обяснете на детето си, че навсякъде има плюсове и минуси, а когато наистина възникне проблем, вие сте готови да го изслушате и да помогнете, заедно да намерите решение.

3. Да се карате с учителите за дреболии.

Какво всъщност е дреболия и какво важен проблем? Ако детето е излязло навън с разменени ръкавици, това не е повод за скандал с госпожата. Сандали, гуменки, връзки на обувки, претенции от типа на „Но аз ви помолих да спи с тениската с кученцето!“, не си струват дори да размишлявате върху тях.

Камо ли заради нещо подобно да си разваляте отношенията с човека, който общува тясно с детето ви през по-голямата част от деня и годината. Ако имате молби и желания, е добре да ги формулирате пожелателно: „Сашко сънува кошмари, ако пижамата му не е закопчана. Дали бихте проверявали това преди сън?“. Ако има сериозни конфликти, те трябва да се решават, но не от позицията „Аз ти плащам заплатата, ще правиш, каквото ти казвам!“. Да не говорим, че майката скандалджийка не вдъхва никакво спокойствие у детето си. 

4. Когато изпращате детето, да играете на „има мама-няма мама“.

Някои деца искрено страдат от раздялата сутрин. Те плачат и се вкопчват в родителя. И понякога се изкушаваме да кажем: „Я виж! Там някой се бие!“ – и когато детето се обърне, да изчезнете. Не го правете в никакъв случай. Дори ако планирате след 20 минути да звъннете на учителката, за да се осведомите и да питате: „Как е – плаче ли?“. Колкото и странно да ви звучи, децата не проумяват закона за присъствието на човека в пространствено-времевия континуум. Дори може да им хрумне, че наистина сте изчезнали и о, ужас! Днес изобщо няма да дойдете да ги вземете. Съгласете се, че това е нервиращо. 

5. Да забравите да изпълните любимия си при раздяла ритуал.

Когато родителят прелетява без поздрав покрай учителката, целува набързо детето по бузата и вече от вратата вика „Чорапите са в раницата!“ – това е грешка.Детето се чувства много по-спокойно, когато майката поздравява всички по пътя с усмивка, разменя няколко думи с учителката, а после казва например: „Г-жо Иванова, Вера много искаше да ви запознае с плюшения си плъх. Вера, г-жа Иванова ми каза, че много харесва плъховете и с удоволствие ще си поговори за тях с теб“. Ако майката правилно организира прощалния ритуал, детето по-лесно ще откликва на предложенията на учителката дори ако тя внезапно предложи да разучават стъпките на кадрила.

6. Да подкупвате.

Не тръгвайте по хлъзгавото надолнище на подкупите с детето си. На вратата детето започва да тупа с краче и да казва, че не иска на градина. В този момент ви се струва, че обещанието за вертолет и сладолед на вземане могат да спасят положението. Но всъщност ще го усложнят. Разбира се, ако не планиране да купувате завод за хеликоптери, да не говорим, че ставката може да се измени внезапно и искането на подкуп дори да се пренесе и в други сфери: „Да се разхождаме? Ама какво ще ми купиш?“.

7. Да си разяснявате отношенията с чуждо дете.

Писнало ви е и смятате най-накрая да се разправите с дребния проклетник, който е ухапал детето ви? Да извикате хулиганчето в ъгъла и да му се накарате? Не, това изобщо не е правилен подход. Сега си представете как някакъв чужд баща прави същото с детето ви, защото се е блъскало?За разрешаването на проблемите в детската градина носят отговорност възрастните. Поговорете с учителките и родителите на побойника, изяснете какъв точно е проблемът и с какво можете да помогнете. После разкажете на детето си: „Вики много тежко приема развода на родителите си и затова се бие. Много ми е жал за него. Дай да помислим как да се защитаваш – например засега да не играеш с него?“.

8. Да пренебрегвате правилата на детската градина.

Ако сте решили да водите детето в градина, ще е странно да нарушавате техните правила и да не го подготвите за тях. Учителките често се оплакват, че родителите водят децата си без навици за самообслужване, отказващи да почиват следобед и т.н. Работа на родителя е да направи така, че на детето му да е по-лесно.

Добре е по-отрано да го научите да се облича само, да му обясните, че градината е място, от което на разходка се излиза в строй двама по двама, хванати за ръка. А също и че има режим. Вие се бунтувайте срещу часа за почивка – обсъдете този досаден факт с директора, пишете предложения и оплаквания, ако решите.

9. Да имате прекомерни очаквания от държавното обучение в детска градина.

Ако искате детето ви да говори английски език на 4 години, ще се наложи да си платите допълнително. Снижете очакванията и изискванията си и ги съобразете с реалността в държавната детска градина. Ако обективно оцените обстоятелствата, ще видите, че децата ви получават наистина много. А колкото за навиците и възпитанието – не забравяйте, че това, което наистина въздейства на културното развитие на детето, са майка му и баща му.

10. Да заставате винаги на страната на учителя.

Да, детето ви е бъркало в носа на другарчето си. Да, не може да стои мирно, сложило ръце на масичката. Да, прекалено силно е залюляло люлката.

Не бързайте да се присъединявате към учителката, която му се кара. Вие сте на негова страна, вие сте родител, вие трябва да го защитите. Проблемите трябва да се обсъдят, но насаме, а в момента, в който над него е надвиснала гневната госпожа, вашата първа задача е да спасите малкото човече и да му покажете, че сте неговото убежище и закрила. Спокойно и благожелателно изяснете какво се е случило, кажете, че съжалявате и ще обсъдите ситуацията у дома.

Автор: Ирина Прибора

Източник: Дети и родители

 

Мерки 

за организиране на дейностите в ДГ"Вълшебница"

в условието на разпространение на COVID-19

Целева помощ  за семействата

Проект на Община Враца 

за безплатно установяване и  проследяване на здравния статус на децата

2020 / 2021   учебна година

Уважаеми родители, 

През учебната 2019/2020 год  ще работим с познавателните книжки на издателство "БИТ И ТЕХНИКА"

http://www.bititechnika.com/book/portfolio-na-deteto-za-3-pg.html

На този адрес можете да се запознаете с познавателните книжки.

Ето и първата игра, изработена от семейството на Ина

"Монтесори в детската градина"

Вашето дете на 3 години

Какво правят децата на тази възраст?

Социално/ Емоционално развитие

·                                 Имитира възрастните и приятелите си.

·                                 Показва привързаност към приятелите си без подтик от страна на възрастните.

·                                 Редува се с друго дете или възрастен при игра.

·                                 Съпричастно е към плачещ приятел.

·                                 Облича се и се съблича само.

·                                 Разбира идеята за „мое”, както и за „негово”, „нейно”.

·                                 Показва множество и различни по вид емоции.

·                                 Отделя се лесно от мама и тате.

·                                 Може да се разтревожи при големи промени в режима си.

Езиково/ Комуникативно развитие

·                                 Разбира двустепенни и тристепенни инструкции.

·                                 Може да назове повечето познати обекти.

·                                 Разбира думи като „в”, „на”, „под”.

·                                 Казва името си, възрастта и пола.

·                                 Назовава по име приятел.

·                                 Говори разбираемо за непознати през по-голямата част от времето.

·                                 Използва думи като „аз”, „мен”, „ние”, „ти”, както и образува множествено число (коли, маси, кукли).

·                                 Участва в диалог, като използва 2-3 изречения.

Когнитивно развитие (учене, мислене)

·                                 Може да се занимава с играчки с бутони, лостове и части, които се махат.

·                                 Участва в ролеви игри с кукли, животни или хора.

·                                 Сглобява пъзел с 3-4 части.

·                                 Разбира какво означава "две" като количество.

·                                 Прерисува кръг с пастел или молив.

·                                 Разгръща страниците на книга една по една.

·                                 Строи кули с повече от 6 кубчета.

·                                 Завива и развива капачката на буркан или отваря вратата, като натиска (завърта) дръжката.

Двигателно/ Физическо развитие

·                                 Катери се добре.

·                                 Тича с лекота.

·                                 Върти педалите на детски велосипед с 3 колела.

·                                 Качва се и слиза по стълби, като стъпва с едното краче на всяко стъпало.

Обърнете се към специалист, ако Вашето дете:

·                                 Пада често или има проблем при изкачването/слизането на стълби.

·                                 Има активно слюноотделяне (лигави се) и не му се разбира, когато говори.

·                                 Не може да разбере как да играе с играчки с прост механизъм като мозайки или пъзели за вгнездяване.

·                                 Не разбира прости инструкции.

·                                 Не употребява изречения.

·                                 Не прави очен контакт.

·                                 Не играе наужким или не може да участва в ролеви игри.

·                                 Не иска да играе с други деца или играчки.

·                                 Губи умения, които преди е било овладяло.

Как можете да подпомогнете развитието на детето?

·                                 Посещавайте детските площадки, където детето ще може да се среща с връстниците си и да общува с тях.

·                                 Помогнете на детето да разреши възникналия проблем, когато нещо го разстройва.

·                                 Говорете за емоциите на детето. Например: „Разбирам, че си ядосан/а по това, че хвърли парчето от пъзела.” Насърчавайте детето да разпознава чувствата на героите от детските книжки.

·                                 Установете правила и поставете граници. Придържайте се към тях. Ако детето наруши правило, изпратете го в стаята му или го оставете седнало на столчето му за 30 секунди до 1 минута. Хвалете детето, когато спазва правилата.

·                                 Давайте инструкции на детето с 2 или 3 стъпки. Например: „Отиди до стаята си и донеси обувките и палтото си.”

·                                 Четете на детето всеки ден. Молете го да посочва картините в книжката и да повтаря думи след вас.

·                                 Направете за детето „кутия за игра” с хартия, пастели и книжки за оцветяване. Оцветявайте и рисувайте линии и форми заедно с детето.

·                                 Снабдете се с игри за откриване на еднаквите образи (лото, мемори). Помолете детето да открие еднаквите обекти в книжка или в къщата.

·                                 Играйте игри с броене. Бройте частите на тялото, стълби или други предмети от ежедневието.

·                                 Дръжте за ръка детето, докато се качва нагоре или слиза надолу по стълби. Когато се справя добре, насърчете го да използва само перилата без помощта на възрастния.

·                                 Играйте навън с детето. Идете в парка или планината. Оставете детето да играе свободно и без структурирани дейности.

Източници:

https://logomagika.com/deistvai-navreme/3-godini/

http://www.cdc.gov/ncbddd/actearly/pdf/parents_pdfs/MilestoneMomentsEng508.pdf

http://www.cdc.gov/ncbddd/actearly/milestones/milestones-3yr.html

Сега да видим какви са уменията на 3-годишното:

То може да се облича и мие само, да общува с други деца, да спазва прости правила. И е любознателно толкова, колкото и се стреми към самостоятелност.

Детето на 3 години може дълго да наблюдава съсредоточено или да прави методично разни работи, например да пъха чорапчета в чашки, камъчета в саксии и други подобни.

Вече знае кое е ляво и кое - дясно, е, може и да се обърква понякога. Наясно е с нещата, според техните свойства – лодката плава, щъркелът лети, скакалецът скача…

- Игра: На 3 години детето обикновено може да кара колело на три колелета, да си избира приятелчета, с които иска да играе, обикновено предпочита свои връстници, и да си разменя играчки с тях; да отстоява правата над червеното си камионче, понякога с рев и бутане на другарчето.

- Физическо развитие: То тича, подскача, подхвърля топка, може и да я хваща, макар и невинаги сполучливо. Характерно на тази възраст е, че децата с лекота могат да правят две неща, например да скачат и хвърлят топка.

- Цветови възприятия: На 3 години малкото познава и назовава правилно основните цветове: синьо, жълто, червено, а също зелено, бяло, черно и някои оттенъци. Добре се ориентира в цветовете от спектъра.

- Справяне със задачи: То умее да събира и сортира кубчета или домино, да нарича наименованията на играчките, знае кое е голямо, кое средно и кое малко, твърдо, меко, горещо, студено… Ориентира се в свойствата на различните предмети.

- Художествени способности: 3-годишното рисува прави и криви черти, кръгове, овали, попълва картинки за оцветяване, макар че излиза извън контурите. Обича също да работи с пластилин или глина, опитва се да лепи с лепило и даже може да прави прости апликации, ако вие изрежете формите.

- Реч: Детето разбира и знае всичко и може да изрази дори сложни състояния, като „Спи ми се, но съм и гладен“, да разсъждава на глас. Това е периодът „Защо?“ – времето, в което въпросите сякаш нямат край, но и периодът „Няма“. Хлапето може все още да не изговаря правилно всички звуци и думи, но е способно да общува наравно с големите.

http://www.noviteroditeli.bg/zaedno/ot-1-do-3/kakvo-umee-deteto-na-3-godini

Какво трябва да умее да прави дете на 3 години

На  3 години детето трябва да може да: 

·                                 Върви самостоятелно по стълби като сменя десен и ляв крак.

·                                 Върви напред, назад и настрани.

·                                 Стои и върви на пръсти.

·                                 Върви, катери се, скача, рита с лекота.

·                                 Кара триколка като използва педали.

·                                 Може да покаже предпочитание на ръцете (използва едната ръка повече от другата).

·                                 Разпознава обичайни предмети по картинки и ги посочва.

·                                 Може да направи разрез на хартия с ножица.

·                                 Може да нанизва големи мъниста на връзка за обувка.

·                                 Говори в изречения като използва думи като „и” и „но”.

·                                 Прави изречения от 2 думи.

·                                 Може да казва името си и на колко години е.

·                                 Назовава цветове и цифри.

·                                 Използва въпроси, за да получи информация и да създаде контакт с другите. Задава въпроси кой, какво, къде и защо.

·                                 Обича приказки, песнички и стихчета.

·                                 Участва в измислени игри като игра на къщи или като играе ролята на мама или татко. Използва предмети на ужким.

·                                 Играе с други деца.

·                                 Обича да помага на възрастен в домакинската работа.

·                                 Може да покаже страх от въображаема опасност или страх от тъмното.

·                                 Изразява обичта си.

·                                 Храни се само.

Има основание за безпокойство, ако през повечето време детето:

·                                 Не свързва 3 до 4 думи в изречение.

·                                 Спъва се или се препъва без очевидна причина.

·                                 Има тремор или треперене на ръцете, когато нанизва или рисува.

·                                 Играе роли, които включват сексуални действия като сношение.

·                                 Продължава да търка гениталиите си пред другите, след като много пъти му е казано да не прави това.

·                                 Показва липса на съчувствие, когато другите са тъжни или наранени.

·                                 Няма интерес към игрите.

·                                 Трудно манипулира с малки предмети.

·                                 Не се разбира като говори.

·                                 Повтаря думи и звуци (заеква).

·                                 Използва в повечето случаи отделни думи.

·                                 Не Ви чува, когато викате от друга стая или когато шептите.

·                                 Отговаря на въпроси неправилно или винаги пита за думи или фрази, които да бъдат повторени.

·                                 Не може да следва лесни команди.

·                                 Избягва контакт с други деца или е разстроено или агресивно, когато другите са наблизо.

·                                 Не проявява интерес към храната.

Какво е добре да направите като родител на детето:

·                                 Нека Вашето дете да прекарва време с деца на същата възраст, за да се научи как да играе с другите.

·                                 Насърчавайте споделянето с другите.

·                                 Давайте команди от две стъпки (напр. „Събуй си обувките и ги сложи в килера”).

·                                 Заведете детето си до магазина и го подканете да избира с Вас стоки, докато говорите за това, което купувате и това, което ще направите с него.

·                                 Водете разговори с „какво ще стане, ако”. Те могат да бъдат глупави, но позволяват на детето Ви да гледа на проблемите по различен начин.

·                                 Играйте с думи. Съставяйте рими или глупави песнички. Задавайте гатанки.

·                                 Маскирайте се, за да играете на измислени игри.

·                                 Помагайте на детето си да прави картинки с всякакъв вид неща като пръчки, памучни топки, хартия и копчета.

·                                 Насърчавайте Вашето дете да Ви казва как се чувства като назовава чувството. Можете да кажете, „Лицето ти ме кара да мисля, че може би се чувстваш тъжен.”

·                                 Нека Вашето дете Ви помага в готвенето, да прави неща самостоятелно като изливане на съставките или разбъркване на тестото в купата.

·                                 Когато четете приказки, накарайте детето си да Ви разкаже приказка по картинка от книжка вместо реално да четете приказка от книжката.

·                                 Да се дава на детето собствена купичка или чиния с храна.

·                                 Да се насърчава да се храни само като му се дава толкова време, от колкото се нуждае.

·                                 Да се помогне на детето да се облича само, да ползва тоалетна и да мие ръце със сапун и вода преди да докосне храна и да яде.

·                                 Да се дават на детето прости задачи, които да възпитават в отговорност като например да върне играчките на мястото, след като е играло с тях.

·                                 Да се ограничава гледането на телевизия и да се осигурява липсата на сцени с насилие.

·                                 Да се насърчава и възнаграждава положителното поведение и да се определят ясни граници.

·                                 Да се обгръща детето с непрестанна обич всеки ден.

Източници:

Final facts for life-UNICEF, WHO, UNESCO 2010- www.factsforlifeglobal.org

http://karindom.org/bulgarian/programa-ranna-intervencia/biblioteka/kak-se-razviva-vasheto-dete-/

Събрал и предложил:

                  Г-жа Галя Киркова

                          Първа среща. Благодарим ви, че избрахте нашата градина!       Благодарим ви за добрите думи и за това, че сте активни!