Осмомартенска седянка

 

                Българската песен - това е историята на нашия народ.

                Неговите победи и загуби, неговата радост и мъка.

               Векове наред, родена в сърцата на народа,

               песента е вървяла с него като светулка в тъмнината на робството.

               

-          Ей, момиче, малка моме, тук съм дошъл китка да ти искам.

Ей, момиче, малка моме, по тебе кат въглен изгарям. 

-         Момко, китка не ми взимай - майка ще ме хока, братя ще се сърдят.

Довечера ще наклада седянка, ти дойди, либе, дойди под моята хурка на сянка.

-         Мари момиченце мъничко, обичам у вас да дойда – на вашта герджик седянка

 с мойте верни другари. Всеки при либе ще седне  и аз при тебе ще седна. 

 

-         Я скокнете юнаци

 с накривени калпаци, със засукани мустаци!

Я скокнете да скокнем, я тропнете да тропнем!